Прочетен: 2196 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2011 03:45
Отговорът на този вечен въпрос винаги ми е бил изключително труден. Той зависи от толкова много комплексни фактори.
Живеем в глобален свят с отворени граници – за щастие. Какво лошо има в това да сме гъвкави – да живеем и тук и там? Това е един идеален случай, разбира се, но не невъзможен.
Аз съм от малкото хора, които имат щастието да живеят и тук и там. От 20 години живея в Гернмания, но да, България винаги ми липсваше. Най-вече доматите. За едно селянче като мен, израснало в зеленчуковият рай на България да ядеш немски или холандски домати си е една истинска инквизиция.
За да задоволя нуждата си от България преди пет години стартирах бизнес с мебели от България - успявам с бавни, но постепенни крачки с наистина различни уникални авторски мебели - собствени колекции, базиращи на различни въображения.
За да бъде още по-интензивна връзката ми с родината изградих моя втори „роден“ биснес. Сътворихме заедно с мебелният ми продуцент и художник един наистина различен хотел, артхотел в едно от най-чаровните местенца в Стара планина.
Имам един болен въпрос към вас относно работният морал на нас българите тук в България. При цялата си любов към родината ни и всички нейни предизвикателства. Защо работим тук не както там? Защо не показваме инициатива както го правим там? Защо не се усмихваме както там?
Радвам се за коментарите Ви и очаквам гореща дискусия! Утре летя до София, след което ме очаква важна конференция с екипа. Стискайте ми палци да намеря правилният мотиватор! Лека нощ!
Къде е този артхотел в Стара планина, ще ми е интересно.
И защо вече не публикуваш?
Вече разгледах сайта. Хотелът е чудесен. За 22 или 23 октомври може да се организираме с жена ми, и да дойдем на място да го видим.
Синът ми се прибира от Брюксел за една седмица, на 28-ми. Значи ще сме свободни.
Ние обичаме да ходим насам-натам, Априлци, Орешака и манастира са ни любими места.